Един от най-скъпите и изискани насипни видове, които можете да си купите в България. В момента дори е с промоционална цена във варненския магазин и сайт "Дрога" - малко под 6 лева за 50 грама, които ще ви стигнат поне за 10 литра чай. Една доза може да се запарва 2-3 пъти, стига да е в рамките на няколко часа.
Вкусът му е по-малко необичаен и по-приемлив от този на пепеливия пу ер, например. Мекотата във вкуса мога да я сравня с тази на белия чай, но в аромата има едва доловим дъх като онзи от черния. Тревистият вкус на зеления почти не се усеща - има го, но е едва доловим. Няма я и таниновата тръпчивост, когато прекалим с градусите на водата или продължителността на запарката. Усещането е като за "препечен бял чай". Лично аз намирам във вкуса му нюанси на ядки, например орехи. В момента, докато пиша тези редове, пия именно такъв.
Жълтият чай е рядък вид - по-рядък дори от белия. Той е ферментирал и окислен по-дълго от зеления, но не като толкова като улонг или черен. Винаги е от цели, а не надробени или смлени чаени листа. Фазата на сушене е по-бавна. Влажните чаени листа се оставят, докато придобият естествен светло-жълт цвят. Според някои технологии той се препича в специални тигани и фурни на няколко стадия. Процесът отнема няколко дни.
Като краен резултат се получава напитка, която има всички полезни свойства на зеления чай, с много интересен и фин аромат, но същевременно без тревистия вкус, с който мнозина не могат да свикнат.
В резюме - ако вече сте си създали траен навик да пиете зелен чай без допълнителни плодови аромати и без подслаждане, може би е крайно време да опитате и нещо по-специално като жълтия чай, например. Споменах ли, че това е била любимата напитка на Мао Цзедун?
Няма коментари:
Публикуване на коментар