Колежките Глория и Нели го донесоха от Истанбул. Попитали кой е най-хубавият местен чай и им предложили този. Страхотен е. Всеки път като отпия от него, моментално се пренасям някъде край Босфора.
Чаят се води черен, но не е с типичния тръпчиво-горчив вкус на английските блендове, който ни е омръзнал до смърт. Вкусът му е мек и няма никаква опасност да прекалиш със запарката и да получиш неприятна течност като краен резултат.
Върви чудесно и с мляко, но ние в офиса, разбира се, го пием натюр - без захар или мед, без лимон, без нищо. На мен лично вкусът на турския чай далечно ми напомня за карамел, дори за "Кока-Кола", но не натрапвам никому тази асоциация.
